СОСУД

СОСУД
род. п. -а, укр. судина "посуда", др.-русск. съсудъ наряду с судъ, ст.-слав. съсдъ , (Остром., Супр.), болг. съсъд, съд, сербохорв. суд, словен. sod, чеш., слвц. sud "бочка", польск. sad, род. п. sedu, в.-луж., н.-луж. sud. Из sъ + *sodъ; см. суд II.