СНУЗНИК

СНУЗНИК
"всадник", снузний "верховой", церк., др.-русск. сънуздьнъ – то же, сънуз(д)ьникъ "всадник" (см. Срезн. III, 777 и сл.), ст.-слав. съноузни мн. (Супр.). Связано с узда и приставкой *sъn-.